Не е необходимо да имате непременно всякакви инструменти, но без някои от тях няма да се справите. Част от инструментите са на такива цени, че избора, дали ви трябват или не, тоест дали може да минете и без тях, оставаме изцяло на вас. Ето например един много приятен инструмент за ръчна употреба, който е много добър помощник при работата с микрокомпоненти.

Ръчно действаща микропомпа-държач нa SMD-елементи с минимален набор от работни накрайници.

Освен набора от по-специални човки за поялници, които ви описахме в предишната част, трябват и някои допълнителни пинсети с фигурни върхове. Ако не си набавите такъв пълноценен комплект, постарайте се поне да си осигурите пинсета с финни и остри върхове (като най-левите от снимката долу). Зъдължително я съхранявайте с предпазител на върховете (обикновенно се продава заедно с пинсетата) или в съответен калъф  и никога не си позволявайте да я ползвате за друг вид работа, освен тази за която сте я взели. Така винаги ще имате макар и един, но качествен инстумент за работа с микро компоненти.

          Не зависимо дали сте много добре с очите или имате някакъв диоптър, желателно е да притежавате и поне някаква лупа която да не се държи в ръка. Повярвайте, дори да виждате прекрасно, работата с „усилване“ на погледа е много по-приятна и качествена, когата става въпрос за миниатюризация. Дори когато SMD-елементите се монтират на сравнително широко и достъпно място, или пък са част от смесен монтаж, най-добре да имате някоя добра „помощничка“ на очите.  

Професионални помощни лупи с осветление средна сила и  бюджетни помощни лупи с допълнителни "екстри" .

 

      Би било много добре да си имате специални контейнерчета скачени в цели панели, с автоматично отваряне на капачетата, в които да си съхранявате SMD-елементите готови за употреба. Пружинното отваряне на капачетата е много удобно – така набора не се разстърсва, при отваряне и съответно не подскачат, разпиляват и губят частите. Но има и по-евтин вариант (дясно фото) при който всяко контейнерче се изважда самостоятелно от общата кутия, за да се отвори внимателно на две ръце. 

          Ако все пак не желаета да ползвате такива облекчения и този вариант е едно от възможните решения. 

          След изваждане „разлентовате“ нужното количество елементи и докато не ги споите по-местата им не „отваряте“ лента с друга стойност – така ще предотвратите кашата на масата ви и съответно в монтажа на платката.

Как да спояваме SMD-компоненти без да ни треперят ръцете (и душата)!?
        В практиката на електрончиците са се изградили няколко различни начина за монтаж на тези „въшки“. Ние като железопътни моделисти често ни се налага да работим с механични детайли който по физически параметри са съизмерими с микро електронните компоненти. За това нашето око не са плаши, а нашите ръце са свикнали на такава сръдкава работа. Е, вярно е че сме малко като старите часовникари – половината ни живот (моделистки) преминава под масата в ровене на килимите за загубени дребни джвъчки, но пък ни е страшен кеф като успеем!!!
         Тук ви предлагаме един от многото начини за спояване на дребни електронни компоненти. На графичния пример ще забележите, че го правим с един двуизводен елемент, но можете да бъдете сигурни, че това се отнася и за три и повече изводните – винаги се почва в този ред, до спояване на първия извод.

    След спояване на един извод, обикновенно е краен за по-удобно, особено при интегралните чипове, се проверява правилното позициониране на целия елемент и всички налични изводи, следва отново употребата в умерени количества на спомагателен флюс и последователно спояване към останалите площадки. При получаване на закъсяване между изводите, заради подаване на повече спояващ тинол, ползвате почистващата медна плетена лента и така премахвате излишния материал. Ако се налага повтаряте операцията с флюса и поялника, до получаване на положителен и задоволяващ, изискванията резултат.

2.Да се запознаем с основните компоненти и техните условни означения в графичен вид.

Резистори. Това са най-често употребяваните в електрониката елементи, които определят пад на напрежението и ограничават силата тока (съгласно закона на Ом) които пропускат през себе си.  Основните параметри характеризиращи ги и ни интересуват нас като моделисти са - номинално съпротивление (в Ом) , тореранс - допустимо отклонение в номиналната стойност (в %), номинална разсейвана мощност (в W) и в редки случай – температурния коефициент, нещо което ни показва как се променя съпротивлението при различни температури. Резисторите като елементи биват постоянни и променливи, тоест тримери и потенциометри, а също така термистори (резистори със съпротивления зависимо от температурата) и фото резистори (променят съпротивлението си спрямо осветеността си). Ето и техните най-разпространени условни графични означения, съответните им обозначения и примерен външен вид.

Тук ви показваме четирите основни типа резизистори които се ползват в моделизма ни.

      Всъщност резисторите могат да се включват и в няколко различни варианта, които често се употребяват когато при реализирането на даден проект, няма в наличност нужната стойност или мощност. Те могат да бъдат изчислени със съответните математически изрази основаващи се на закона за електрическото съпротивление.

 В различните страни се ползват и малко различаващи се графични означения, като някои от тях носят и допълнителна информация отнасяща се и до тяхната мощност.

Както  става ясно от първата фигура, постоянните резистори имат два основни вида – конвенционални (тоест изводни) и такива за повърхностен монтаж (тоест с микро размери) които са означени като SMD. От своя страна изводните резистори носят на корпуса си два вида означения. Те са или буквено цифрени или чрез т.н. цветен код.
        При изводните резистори с буквеноцифрени кодове, те се означават по следния начин:

Като при процентния толеранс има дори и ±20%, означавани с буквата „М“ и ±30% означавани с буквата „N“, но тях не сме ги включили в горната таблица, защото такива резистори не се произвеждат от доста десетки години.
            Докато при изводните означени с цветни лентички, те се означават по този начин:



      Означенията при SMD-резисторите се правят до размерите на стандарт 0805, тъй като по малките корпуси вече няма смисъл да носят обозначения. Когато микрорезисторите са с по-голяма точност (до/под 1%) те се означат с две цифри и една буква, или четирицифрен код, както е видно на фигурите,  отдолу.

Най-разпространените микрорезистори за повърхностен монтаж са с цифрови кодове за типа корпус – 1812,1210,1206, 0805, 0603 и 0402. По-големи или най-вече по-миниатюрните не се ползват от моделистите по понятни причини. Ето геометричните размери на SMD-корпусите съгласно техните кодове:



Онлайн калкулатор за автоматично пресмятане стойноста на резистора и неговия толеранс, означени с цветен код: http://samstechlib.com/24614782/en/read/4_Band_Resistor_Color_Codes
А за тези които не искат да работят с калкулатора онлайн, ето една програма за инсталиране в компютъра на моделистката маса: http://filehost.hit.bg/hamradio/rcc_e_install.exe   .
След зареждане от линка (става автоматично) само стартирайте ехе-файла и следвайте процедурата. Програмката има лесен интерфейс и приятен HELP.

В следващата част ще ви запознаем и с останалите електронни компоненти, ползвани най-често в железопътния моделизъм, като кондензатори, диоди, светодиоди,транзистори, интегрални схеми и др.
Ползвани материали, както и допълнителни сведения – от тук:
1.Уикипедия – свободна енциклопедия http://bg.wikipedia.org
2. Български форум за електроника, ремонти, схеми, документация  http://forum.eshop.bg/
3.  Bulgarian LZ Round Table: http://www.cqlz.hit.bg/bg/html/radiolab.html
4. Аудио Клуб България http://www.bgaudioclub.org
5. Европейски електронни компоненти http://www.tme.eu

J J J
---> натисни тук за СЪДЪРЖАНИЕ НА БЛОГА