Избрани дати от историята на българската железница.

Къде сме ние?

Първото истинско превозване с влак, теглен от парен локомотив се е състояло на 25.09.1825г. между английските градове Стоктън и Дарлингтън (за подробности виж тук). Пет години по-късно, през 1830г. започва и железопътното строителство в САЩ. Следва 1832г. и вече Франция се причислява към страните развиващи новият транспорт. Германия както се знае не закъснява много и пуска още през 1835г. първата си железница (подробности виж тук). Следващата европейска държава пуснала железопътна линия е Белгия, след което в Европа главоломно започва строежа на железния път почти във всички нейни държави.
       Една от тях, макар и все още неосвободена от османско иго е България със своя строеж от 1864г. Първата железопътна линия в България е открита официално две години по-късно, между градовете Русе и Варна (за подробности виж тук)

 Първото железопътно разсписание на планетата, по линията Стоктън-Дарлингтън.

Постепенно железопътния транспорт се развива по света и нас. Първият вагон ресторант е произведен и пуснат в експлоатация през 1882г. на американска територия. Една година по-късно пак там вече се произвеждат серийно и спални вагони, с което окончателно се затвърждава мястото на железниците в обществения транспорт на планетата.

 Избрани дати от историята на българската железница.
       Тук сме се постарали да съберем избрани дати от родната железопътна история, като данните ще бъдат поетапно разширявани. И така:

1864 г. Направена първата копка за изграждане на линията Русе – Варна от английското акционерно дружество на братя Бъркли.
1866 г. Официалното откриване на линията Русе – Варна.

Снимка на един от първите парни локомотиви в България. Музей на транспорта през 1968г.

 Оригинална скица от южната фасада на Северна гара (днес Централна гара) София – 1888г.

 1888 г. Правителството на Стефан Стамболов завзема линията Вакарел – Белово (построена и експлоатирана до този момент от дружеството на Виталис) и започва нейната експлоатация. На 1-ви август цялата линия Цариброд – София – Белово е открита за международни превози. Същата година държавата откупува линията Русе – Варна и на 10-ти август продължава  нейната експлоатация вече като държавна . Практически и документално с железопътната линия Цариброд – София – Белово построена също в тази година и Русе – Варна се учредяват Българските Държавни Железници.

 Карта на БДЖ от 1910г.

 1912 г. Създава се самостоятелно Министерство на железниците, пощите и телеграфите.
1918 г. Дължината на железопътната мрежа достига 2200 км.
1922 г. Създава се държавното железопътно училище.

 1939 г. Дължината на железопътната мрежа достига 4436 км. Спират се по-нататъшни строежи.
1950 г. Учредява се Ден на железничаря – първият неделен ден на м. август
1952 г. Открита е Подбалканската железопътна линия.
1963 г. Започва използването на дизелова тяга за влаково движение пуснат е в експлоатация първият електрифициран железопътен участък София – Пловдив.
1964 г. Завършен е първият удвоен железопътен участък Синдел – Варна.
1978 г. Въвежда се в експлоатация фериботната линия Варна – Иличовск.
2002 г. На 1-ви януари 2002 г. влиза в сила новия Закон за железопътния транспорт, приет от Народното събрание на Република България, съгласно който Национална компания "Български Държавни Железници" е разделена на две отделни предприятия - железопътен превозвач (“Български държавни железници” ЕАД) и инфраструктурна компания (Национална компания "Железопътна инфраструктура").

 Гара София през 1935г.

             Както споменахме по-горе, още важни дати ще бъдат включени тук на следващ етап. Сега ще отбележим и важни други данни, включително статистическите от развитието на железопътните връзки в България.  През 1910г. постепенно са обхванати основните направления  във всички посоки на родината.  

Карта на България и железопътните връзки през 1939г.

        Годината е вече 1939 и точно тогава общата дължината на железните пътища у нас достига вече 4426км. Практически след тази ключова година спира изграждането на нови железопътни линии по две причини – основните и дори второстепенни направления са построени и началото на Втората Световна Война. След 1944г. железопътната ни мрежа има новопостроени едва още 88 км. като усилията са изцяло насочени към текуща подмяна и реконструкция на съществуващите структури, тяхната постепенна електрификация и удвояването на свързващите линии във връзка с нарастващия транспортен поток. Така в периода от 1970-1993г. чрез удвояването което е 22%, общият километраж достига своето най-високо ниво от 6200 км. От тях към края на перода са електрифицирани 67%.
             Достигната е гъстота на железопътната мрега от 42 на 1000 км, като това е характерно за районите – на север от Стара планина – Централна Дунавска равнина (Горна Оряховица, Русе). На юг от Балкана първенството се държи от Централната част (Пловдив, Стара Загора) и Югозападна България (София, Дупница). Най-слабо развити са районите в Североизточна и Югоизточна България.
           За периода от основаването на българските железници до сега, са построени над 400 гари и около 300 железопътни спирки. Около 60 нови гари са построени мужду 1960 и 1975 г. Големи железопътни центрове са София, Горна Оряховица, Мездра, Пловдив, Димитровград и др.

 Карта с железопътната мрежа на България от 1965г. направено по сведения до 1960г. с отбeлязани годинита на въвеждане в експлоатация на различните отсечки от всички направления.

Ползвани материали в помощ:
1 . The Locomotives of the Stockton & Darlington Railway - T.R. Pearce 1996  ISBN 0902835149 
2. Фонд на СУ "Климент Охридски" - раздел карти.
3. Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий".
4. Държавен архив - София, раздел "дигитален".

J J J

--->натисни тук за НАЧАЛО на блога натисни тук за СЪДЪРЖАНИЕ НА БЛОГА