1.Едно добро начало.
        Често в практиката на моделиста се използват електромоторчета от счупени механизирани играчки, различни разглобени електромеханични устройства, стари видеокасетофони, компютърни (включително и флопита) дискови устройства, различни домакински уреди като самобръсначки, епилатори, тримери, бъркалки за кафе, вибратори и апарати за кръвно налягане. Всъщност следващите съвети и указания могат спокойно да се ползват и от напреднали моделисти, които се снабдяват с по-качествени и тихоходни (най-вече) двигателчета, взети от различни стари битови аудио техники. Не трябва непременно да си сервизен техник или дори разбиращ от електроника, та да знаеш какви електромотори има във всеки радиокасетофон, видео плеър или DVD-система. А там както се знае е пълно с доста миниатюрни и почти безшумни електрически двигателчета!!!

При съвременното (китайско) производство, често се употребяват различни по-големина и работно напрежение електромоторчета. Те рядко имат някакво означение върху себе си, което да ни ориентира за модела и от там – техническите данни и изисквания. А на моделиста му се налага да прави различни опити (по-често може би неуспешни... до сега) за задвижване на своите модели до получаването на някакъв сносен резултат.

Тук някои ще кажат – „Ама защо просто не си купите нужните двигатели от магазините или през мрежата?“. Ами първата причина е тяхната цена, защото дори двигателите от производителите на нашите модели, предлагани като резервни части, често са на някакви доста завишени (бихме казали – безумни) цени. Втората причина е, че не всеки път това което искаме да задвижим, се нуждае от някакъв специален двигател – например една задвижена вятърна мелница, не е необходимо да бъде с „Фаулхабер“ мотор (Faulhaber). Третата причина – когато са в устройствата, то и цената им е значително по-ниска!  Например бъркалката за Нес-кафе е 3 лв, а тримера за косми – 1,5 лв.  Китайци...!!! 

Сигурен съм, че имате доста и други основателни причини да притежавате една купчина електродвигателчета с неизвестни параметри, но с доста миниатюрни размери.

2.Да поговорим за мощността.

     Съществува една всеобща заблуда, че малката мощност на електромоторче, може да бъде компенсирана чрез високите обороти и е достатъчно да направим модела си с подходящ редуктор. Така щели сме да компенсираме липсата на по-мощен (и съответно по тих) бавнооборотен двигател.

Ето как възникват проектите с малки свръхминиатюрни моторчета, скрити в рамата или дори в талигата на задвижвания релсов модел. Ако имаме  високооборотно електромоторче и го снабдим с редуктор от набор зъбни колелца които правят неговия коефициент над 60 или 80 дори, то така ще компесираме тихия но „огромен“ електромотор с много по-малък коефициент в редуктора му.

В крайна сметка така може и да получим равенство на двете „машинки“, но това изравняване е само условно и се отнася единствено за въртящия момент. Например да видим по една комбинация от двата типа задвижвания:

А) миниатюрен електромотор комбиниран в редуктор с голям коефициент.

Б) средно-голям електромотор в комбинация на редуктор с малко преводно съотношение (коефициент).

Да обозначим въртящите им моменти с „B1“ и „В“2 (съответно В1/span>В2), а коефициентите на редукция съответно „К1“ и „К2“ (респективно К1Или намотките му са неизправни, или четковия колектор не дава достатъчно добър контакт. За определяне вероятната повреда, трябва да „прозвъним“ електромоторчето с някакъв уред (мултицет например) или дори с обикновенна батерийка и крушка – проверка за затвореност на веригата.

-   Втората възможност (при изправно моторче) е, че работното му напрежение е доста над подаденото му на изводите >1.5V , което само по себе си е добър признак, че може би електромоторчето има надеждата да се ползва при напрежения близки до „заветните“ 12 V.

            За първата възможност – до тук. Способите за внимателна диагностика и евентуален ремонт ще са предмет на друга тема. Както се разбра, ако двигателчето се върти бавно, значи това е втората възможност с която и продължаваме. Има нужда от по-високо (от 1,5V) напрежение. Най подходящ за случая е стария широко известен, любим и безотказен трансфоратор на PIKO, FZ-1. Разбира се за схемата която ще сглобите, може да употребите всякакъв трансформатор с регулируемо постояннотоково напрежение в рамките на 0 до 14 V.

При „сглобяването“ на схемата, трябва да запомните че заради включването на измервателните уреди спрямо тяхната полярност („+“ и „–„) , трябва да въртите копчето на FZ-1 винаги само в едната посока. В този случай ако ползвате някакво друго захранване – например универсален токоизправител, това правило трябва да го съблюдавате точно, ако той има реверс на полюсите. Ако въпросния реверс (размяна) не го пипате, при правилно включване на измервателните уреди няма да имате никакъв проблем.

Следващата задача е да намерим напрежението при което неизвестното електромоторче започва да се върти със известна стабилност.

4. Едно достатъчно просто правило!

 Практическият опит показва, че работното напрежение е около пет пъти по-високо от това което завърта  ротора.




         Независимо от простотата на това правило, вариации разбира се има. Те са в зависимост от конструкцията и физическото състояние на електромоторчето. За това повишавайки (до пет пъти) напрежението след това на потегляне, трябва да следим внимателно показанията на амперметъра от схемата. Така можем да изчислим и мощността му – U*I=P – напрежение по тoк е равно на мощността. При нереални показания за висока мощност, трябва да се подхожда много внимателно – все пак това е един микромотор, а не двигател за тролейбус!!!

Електромоторчета с малък обем и габарити около 20 до 30 мм, не им е възможно дълго време да работят при висока мощност (50-100 W), защото технически не са реализирани за това и така стъпвате на „прекия“ път към аварията. Но има и случаи в които уредите ви може да показват консумация над 5/8 ампера, което при напрежение 12V наистина е ненормално. За това ненормално „поведение“ може да има няколко причини:

           Частично размагнитване на статора  в двигателчето. Често то се получава при неговото неправилно съхранение - например в една кутия с други двигатели (които също имат магнити). Също така когато електромоторчето е съхранявано или употребявано в силни външни магнитни полета.  
      Саморазмагнитване се наблюдава по-често пък при по- старите типове електромотори, които ползват слабите железни магнити (за разлика от съвременните керамични или неодимови). Принципно такива двигатели могат да се „намагнетизират“ на ново, но това е излишно, трудоемко и доста ...анахронично.

        В случаи когато статора е позагубил магнитните си свойства, ротора видимо се върти леко „на ръка“, но при подаване на захранване се върти „вяло“, може да бъде спрян с пръсти, тоест - относително лесно или дори тръгва от място при доста високо напрежение, примерно 8V и сътоветно по-голям ток – около 2А. Съгласно простото правило, то „работното“ му напрежение ще е около 40V (!) и ток на консумация приблизително 10А(!!) а това е вече страховита мощност за такъв мъник – 400VV(!!!). Следва доста ефектно изгаряне на нещото наричано „електромоторче“.

     Всъщност не бихте могли да видите това, тъй като универсалните захранващи блокове имат вградена доста добра защита която ще сработи почти веднага, а нашия FZ-1 ще прекрати подаването на напрежение още някъде около 2-та ампера. Въпреки това ток от 2А, при напрежение 8 до 14V трябва да ви направи достатъчно внимателни.

-   Лошо състояние на подвижната част от електромотора, бил той с плъзгащи се лагери – бронзови втулки или дори сачмено лагеруване, ако има ръжда. Също така лош контакт на токопренасящите четки върху колектора или състоянието на токоприемащите пластини върху самия него. В такъв случай роторчето ще се върти трудно „на ръка“ и съответно ще тръгва от място при доста високо напрежение с голям ток. Ако в този момент му „помогнете“ то дори може да се развърти и с по-високи обороти от първоначалните, но показанията на амперметъра са еднозначни – следва евентуална авария и ...боклук.

-   Вътрешно прекъсване в намотките на двигателчето. Така фактически не работи една (или няколко) секция от него. Такова електромоторче, понякога не потегля от определено положение на ротора, докато при работещ двигател отсъстват „мъртви зони“ и те се завъртат от всякакво положение. Електромотор с прекъснати намотки, обикновенно е доста шумен (ако потегли без чужда помощ), работи неравномерно и с вибрации. При онагледяване чрез осцилоскоп, вместо обичайните трионообразни импулси, ясно се вижда отсъствие на някой „зъб“ което се случва когато има прекъсване в колекторната верига, заради повредена намотка.

5.Други методи за определяне на номиналното напрежение.

       а) Преценка за насищането на магнитния поток в електромотора. Това е научнобоснован метод. В основата му, е свойството за насищане на магнитния ротор от магнитния поток. Когато консумирания ток продължава да нараства, но силата на магнитното поле повече не расте, вече достигнато максималното напрежение. Всички знаем, че електродвигателите освен потребители на електроенергия, са и нейни прозводители. Това става благодарение на самоиндукцията (а сега,  да видим кой не си спомня уроците по основи на физиката) и съответно от това, електромотора генерира електродвижещо напрежение (ЕДН), като то се „появява“ на същите изводи, през които се захранва.
    Впрочем това се ползва като индикация за обратната връзка при дешифраторите (в цифровизираните локомотиви) или така съкратеното BMEF. ЕДН получено от самоиндукцията е право пропорционално на магнитния поток в ротора. Съгласно това при нарастване на захранващото напражение на електромоторчето, то в някакъв момент магнитно ще се насити. В следствие на това, консумирания ток ще нараства, но магнитния поток остава непроменен и тогава и ЕДН ще остане на някакво ниво. Наблюдавайки пиковете на ЕДН чрез осцилоскопа, може да определите момента в който те вече не растат по амплитуда. Този момент всъщност е и тогава когато КПД-то на електромоторчето е максимално.
     Всъщност точно при това захранващо напрежение може да оставите елемента да поработи и ако не е прегрял след десетина минути, значи спокойно може да му се доверите за модела си.