Всеки железопътен моделист иска да се похвали с нещо изработено от неговите ръце. Така ще може не само да покаже какво може и е направил, но и да си свери часовника с другите събратя по хоби, да открие за себе си нови технологии и да покаже  на другите  неговите методи на работа. А пък когато резултата е повече от добър и преминавайки цедката на конкурстно ниво, една награда която често пъти е доста символична само допълва визията на модела и неговия коструктор. А когато тази награда е извоювана сред  себеподобните, то тогава, няма по щастлив човек от него. Особено когато освен оценката на специалистите в конкурсната комисия, той е видял уважение и в очите на познати и непознати приятели по хоби. 
              Представянето на един модел в даден конкурс, често пъти е своеобразен връх в моделизма. Подобно на цялото хоби, в такъв момент се обединяват доста „дисциплини“ от знанията и уменията на моделистите. За публиката от страни, често това остава скрито, но това не пречи тя да се възхищава не по-малко от запалените приятели и специалисти в железопътния моделизъм.
              Представянето на даден модел пред широката публика е само сублимата от няколко месечен труд на един човек. През изминалият период (често между два конкурса), моделистта е издирил достатъчен брой исторически факти и фотографии, чертежи и скици, части и матерали. Често документацията която се събира при изработката на един модел, граничи с издаването на малка книга, а фактите и чертежите от нея, са обикновенно в  основата на не едно и две попадения от неизвестното за базовия модел, като дори стават изходна точка за още повече търсения и моделиране на друг подвижен състав, свързан със  спечелилия. Награден модел  освен призово място в конкурса, предизвиква и  спонтанното „запалване“ по него. 
              Всеки проведен конкурс е стъпка напред в моделизма и неговата история, технология, техническите приоми, въпросите по  изработката, представянето като цяло и не на последно място – популяризирането на това хоби сред подрастващото поколение. То, следващото поколение, ставайки свидетел на прекрасните демонстрации с моделите, сладките приказки между изработилите ги, чертежите и снимките от документацията, на свой ред също се амбицира да направи нещо. Било то модел или нещо подобрено по такъв, но безспорно нещо,  което би доставило неизразимо удоволствие на хобиста и околните,  от самата изработката, та чак до истинската му експлотацията в „лоното“ на домашната или клубна железница.
               Всъщност конкурсите може и да съществуват също като железопътния моделизъм – от началото на  ерата с големите железници. В началото са били без много претенции и някакви правила, но да не забравяме, че същото се е отнасяло и за самите моделни влакове. На по-късен етап с усложнаване на самите модели и нарастващите изисквания на моделистите, постепенно са се въвели някакви общоприети правила. Те са били постепенно изчистени до днешния си вид. По този начин са успяли да се уеднаквят изискванията и критериите на всички който се „кланят“ в това хоби. Създавайки правилата за провеждане и участие в такива конкурси, в равнопоставен старт на всички участници, те са поставени един път за винаги, не зависимо от възраст и опит в моделизма, като спазването на тези правила впрочем, много улеснява и самата конкурсна комисия при оценяване и награждаване до финала.
                   Принципно  всеки модел който се явява на конкурс, се придружава с определена документация, в която освен снимки на прототипа (1 към 1) и снимки на модела, се описва и историята му. Както на прототипа, така и на умаленото му копие,  в частта от неговата изработка. Задължително се предоставят чертежи по които е изработен този модел. Също така се правят снимки от етапите на работа, в подробности, описват се технологиите и допълнително закупените детайли с които е доработен/преработен/изработен. Доста снимков материал в едър план на завършения модел, елиминира нежеланието и недовиждането на детайлите от оценяващите, който обикновенно са снабдени с лупи (за тези които имат проблеми със зрениет оса задължителни) а често могат да бъдат забелязани и прецизни измервателни уреди по масите. 
                 Така впрочем са предотвратени и доста спорове в класирането,  особено когато фактите говорят сами.
Класирането става с присъждане на точки, формирани като средно аритметично от точките отсъдени от всеки член на конкурсната комисия, защото за всяка  категория си има определен брой получени точки поне в десет различни групи. А  снимките не само улесняват много журито, но и човека направил модела, може да  докаже автентичността на изработката от неговите ръце. Отделно от провеждания разговор с него преди класирането.
                  През годините в Европа са се провеждали много и най-различни конкурси. Те обаче много често са се подчинявали на сравнителни, тоест почти еднакви правила и това е способствало особено в годините след Втората Световна Война, за провеждането на състезания дори на международно ниво. Тук ще публикуваме само данните от няколко такива конкурса по години, които са били неизменно подчинени на едни и същи правила. Тоест, на доказалите се във времето и пространството в буквалният смисъл.
                  Крайният брой точки е 100,00 . тоест до две единици след десетичен знак, като те са сбор от придобитите такива, при различните оценки от всеки член на конкурсната комисия и са получени чрез усредняването им при сборуването по категории и оценъчни групи, разделено на броя членове от комисията. От тук двата знака след запетаята в крайната оценка. По-прецизно оценяване до момента не е създавано...може би явно защото това върши чудесна работа. 
               Ще ви представим извадки от няколко изключително атрактивни конкурса проведени през 80-те години на 20-ти век.
През септември 1972г. в Берлин е проведен ХІХ-тия пореден интернационален конкурс. Наградени са 19 модела от участвали над 75 човека. По категории наградите са както следва: